начинаещ

Речник на българския език

1. начина̀ещ съществително име, мъжки род (тип 5) редактиране

Значение

начина̀еща, начина̀ещо, мн. начина̀ещи, прил.
1. Който неотдавна е започнал нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Начинаещ поет.
2. Като същ. Лице, което току-що е започнало или на което му предстои да започне нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Курс по английски за начинаещи.

Грешни изписвания (15)

  • наченаешт
  • наченаещ
  • наченаишт
  • наченаищ
  • начинаешт
  • начинаишт
  • начинаищ
  • нъченаешт
  • нъченаещ
  • нъченаишт
  • нъченаищ
  • нъчинаешт
  • нъчинаещ
  • нъчинаишт
  • нъчинаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чи-на-ещ
непълен член на-чи-на-е-щия
пълен член на-чи-на-е-щи-ят
мн.ч. на-чи-на-е-щи
членувано на-чи-на-е-щи-те
бройна форма на-чи-на-е-щи
звателна форма

2. начина̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

начина̀еща, начина̀ещо, мн. начина̀ещи, прил.
1. Който неотдавна е започнал нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Начинаещ поет.
2. Като същ. Лице, което току-що е започнало или на което му предстои да започне нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Курс по английски за начинаещи.

Грешни изписвания (15)

  • наченаешт
  • наченаещ
  • наченаишт
  • наченаищ
  • начинаешт
  • начинаишт
  • начинаищ
  • нъченаешт
  • нъченаещ
  • нъченаишт
  • нъченаищ
  • нъчинаешт
  • нъчинаещ
  • нъчинаишт
  • нъчинаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-чи-на-ещ
непълен член на-чи-на-е-щия
пълен член на-чи-на-е-щи-ят
ж. р. на-чи-на-е-ща
членувано на-чи-на-е-ща-та
ср. р. на-чи-на-е-що
членувано на-чи-на-е-що-то
мн. ч. на-чи-на-е-щи
членувано на-чи-на-е-щи-те