националѝзъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
м., само ед.
1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се поражда национална вражда.
2. Движение на зависимите страни към свобода и независимост.
прил. националистѝчен, националистѝчна, националистѝчно, мн. националистѝчни.
1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се поражда национална вражда.
2. Движение на зависимите страни към свобода и независимост.
прил. националистѝчен, националистѝчна, националистѝчно, мн. националистѝчни.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- нацеонализам
- нацеонализъм
- нацеонълизам
- нацеонълизъм
- нацеунализам
- нацеунализъм
- нацеунълизам
- нацеунълизъм
- национализам
- национълизам
- национълизъм
- нациунализам
- нациунализъм
- нациунълизам
- нациунълизъм
- нъцеонализам
- нъцеонализъм
- нъцеонълизам
- нъцеонълизъм
- нъцеунализам
- нъцеунализъм
- нъцеунълизам
- нъцеунълизъм
- нъционализам
- нъционализъм
- нъционълизам
- нъционълизъм
- нъциунализам
- нъциунализъм
- нъциунълизам
- нъциунълизъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ци-о-на-ли-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | на-ци-о-на-лиз-ма | |
| пълен член | на-ци-о-на-лиз-мът | |
| мн.ч. | на-ци-о-на-лиз-ми | |
| членувано | на-ци-о-на-лиз-ми-те | |
| бройна форма | на-ци-о-на-ли-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |