родолюбие

Речник на българския език

родолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Любов към родината и родното; патриотизъм.

Грешни изписвания (3)

  • родулюбие
  • рудолюбие
  • рудулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-до-лю-бие
членувано ро-до-лю-би-е-то
мн.ч. ро-до-лю-бия
членувано ро-до-лю-би-я-та