нау̀шник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. нау̀шници, (два) нау̀шника, м.
1. Част от шапка, която закрива ушите. Шапка с наушници.
2. Самостоятелни парчета, които служат за топлене на ушите.
3. Разг. Част от апарат, която се поставя на ушите за слушане; слушалки.
1. Част от шапка, която закрива ушите. Шапка с наушници.
2. Самостоятелни парчета, които служат за топлене на ушите.
3. Разг. Част от апарат, която се поставя на ушите за слушане; слушалки.
Грешни изписвания (3)
- наушнек
- нъушнек
- нъушник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-уш-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-уш-ни-ка | |
| пълен член | на-уш-ни-кът | |
| мн.ч. | на-уш-ни-ци | |
| членувано | на-уш-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-уш-ни-ка | |
| звателна форма | — | |