настояще

Речник на българския език

1. настоя̀ще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

ср., само ед. Сегашното време, съвременността. Настоящето ни е вълнуващо.

Грешни изписвания (15)

  • настояште
  • настояшти
  • настоящи
  • настуяште
  • настуяшти
  • настуяще
  • настуящи
  • нъстояште
  • нъстояшти
  • нъстояще
  • нъстоящи
  • нъстуяште
  • нъстуяшти
  • нъстуяще
  • нъстуящи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-то-я-ще
членувано нас-то-я-ще-то
мн.ч. нас-то-я-ща
членувано нас-то-я-ща-та

2. настоя̀ще наречие (тип 188) редактиране

Значение

ср., само ед. Сегашното време, съвременността. Настоящето ни е вълнуващо.

Грешни изписвания (15)

  • настояште
  • настояшти
  • настоящи
  • настуяште
  • настуяшти
  • настуяще
  • настуящи
  • нъстояште
  • нъстояшти
  • нъстояще
  • нъстоящи
  • нъстуяште
  • нъстуяшти
  • нъстуяще
  • нъстуящи