настояване

Речник на българския език

настоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • настоявъне
  • настуяване
  • настуявъне
  • нъстояване
  • нъстоявъне
  • нъстуяване
  • нъстуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-то-я-ва-не
членувано нас-то-я-ва-не-то
мн.ч. нас-то-я-ва-ния
членувано нас-то-я-ва-ни-я-та