нарядко

Речник на българския език

наря̀дко — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. От време на време, не често. Получавам писма нарядко.
2. На големи разстояния; тук-там. По пътя си нарядко срещахме хора.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • нарядку
  • нарятко
  • нарятку
  • нърядко
  • нърядку
  • нърятко
  • нърятку

Връзки