нараменник

Речник на българския език

нараменник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • нараменик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ра-мен-ник
непълен член на-ра-мен-ни-ка
пълен член на-ра-мен-ни-кът
мн.ч. на-ра-мен-ни-ци
членувано на-ра-мен-ни-ци-те
бройна форма на-ра-мен-ни-ка
звателна форма