напръстник

Речник на българския език

на̀пръстник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. на̀пръстници, (два) на̀пръстника, м.
1. Металическо или пластмасово приспособление с форма на шапка, което се поставя върху пръст, за да се натиска с него иглата при шиене.
2. Вид тревисто растение с мъхнати цветове.

Грешни изписвания (7)

  • напраснек
  • напрасник
  • напрастнек
  • напрастник
  • напръснек
  • напръсник
  • напръстнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-ръс-т-ник
непълен член нап-ръс-т-ни-ка
пълен член нап-ръс-т-ни-кът
мн.ч. нап-ръс-т-ни-ци
членувано нап-ръс-т-ни-ци-те
бройна форма нап-ръс-т-ни-ка
звателна форма