напречник

Речник на българския език

на̀пречник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • напречнек
  • напричнек
  • напричник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-реч-ник
непълен член нап-реч-ни-ка
пълен член нап-реч-ни-кът
мн.ч. нап-реч-ни-ци
членувано нап-реч-ни-ци-те
бройна форма нап-реч-ни-ка
звателна форма