напращя

Речник на българския език

напращя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

напращѝш, мин. св. напращя̀х, мин. прич. напращя̀л, св.вж. напращявам.

Грешни изписвания (8)

  • напращйа
  • напращйъ
  • напръщйа
  • напръщйъ
  • нъпращйа
  • нъпращйъ
  • нъпръщйа
  • нъпръщйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-ра-щя нап-ра-щим
2 лице нап-ра-щиш нап-ра-щи-те
3 лице нап-ра-щи нап-ра-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-ра-щях нап-ра-щях-ме
2 лице нап-ра-щя нап-ра-щях-те
3 лице нап-ра-щя нап-ра-щя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-ра-щях нап-ра-щях-ме
2 лице нап-ра-ще-ше нап-ра-щях-те
3 лице нап-ра-ще-ше нап-ра-щя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напращял съм напращяла съм напращяло съм напращели сме
2 лице напращял си напращяла си напращяло си напращели сте
3 лице напращял е напращяла е напращяло е напращели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напращял бях напращяла бях напращяло бяхме напращели
2 лице беше напращял беше напращяла беше напращяло бяхте напращели
3 лице беше напращял беше напращяла беше напращяло бяха напращели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напращя ще напращим
2 лице ще напращиш ще напращите
3 лице ще напращи ще напращят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напращял ще съм напращяла ще съм напращяло ще сме напращели
2 лице ще си напращял ще си напращяла ще си напращяло ще сте напращели
3 лице ще е напращял ще е напращяла ще е напращяло ще са напращели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напращя щяхме да напращим
2 лице щеше да напращиш щяхте да напращите
3 лице щеше да напращи щяха да напращят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напращял щях да съм напращяла щях да съм напращяло щяхме да сме напращели
2 лице щеше да си напращял щеше да си напращяла щеше да си напращяло щяхте да сте напращели
3 лице щеше да е напращял щеше да е напращяла щеше да е напращяло щяха да са напращели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напращял съм напращяла съм напращяло съм напращели сме
2 лице напращял си напращяла си напращяло си напращели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напращял съм напращяла съм напращяло съм напращели сме
2 лице напращял си напращяла си напращяло си напращели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напращял била съм напращяла било съм напращяло били сме напращели
2 лице бил си напращял била си напращяла било си напращяло били сте напращели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напращя щяла съм да напращя щяло съм да напращя щели сме да напращим
2 лице щял си да напращиш щяла си да напращиш щяло си да напращиш щели сте да напращите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напращял щяла съм да съм напращяла щяло съм да съм напращяло щели сме да сме напращели
2 лице щял си да си напращял щяла си да си напращяла щяло си да си напращяло щели сте да сте напращели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напращял бих напращяла бих напращяло бихме напращели
2 лице би напращял би напращяла би напращяло бихте напращели
3 лице би напращял би напращяла би напращяло биха напращели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-ра-щи нап-ра-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ра-щял
непълен член нап-ра-ще-лия
пълен член нап-ра-ще-ли-ят
женски род нап-ра-щя-ла
членувано нап-ра-щя-ла-та
среден род нап-ра-щя-ло
членувано нап-ра-щя-ло-то
множествено число нап-ра-ще-ли
членувано нап-ра-ще-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ра-щял
женски род нап-ра-щя-ла
среден род нап-ра-щя-ло
множествено число нап-ра-ще-ли