напращяла

Речник на българския език

1. напращяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напращяла е производна форма на напращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напращяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напращяла е производна форма на напращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напращяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

напращяла е производна форма на напращя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напращяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напращяла е производна форма на напращя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).