напой

Речник на българския език

1. напо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

напо̀ят,напо̀я, мн. напо̀и, (два) напо̀я, м. Диал. Място на река, където се пои добитък.

Грешни изписвания (1)

  • нъпой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-пой
непълен член на-поя
пълен член на-по-ят
мн.ч. на-пои
членувано на-по-и-те
бройна форма на-поя
звателна форма

2. напой — повелително наклонение, ед. ч.

напой е производна форма на напоя (повелително наклонение, ед. ч.).