нао̀чник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. нао̀чници, (два) нао̀чника, м. Обикн. мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждането.
• Сякаш има наочници. — За човек, който не вижда същността на нещата; ограничен човек.
• Сякаш има наочници. — За човек, който не вижда същността на нещата; ограничен човек.
Грешни изписвания (3)
- наочнек
- нъочнек
- нъочник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-оч-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-оч-ни-ка | |
| пълен член | на-оч-ни-кът | |
| мн.ч. | на-оч-ни-ци | |
| членувано | на-оч-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-оч-ни-ка | |
| звателна форма | — | |