надям

Речник на българския език

надя̀м преходен глагол от свършен вид (тип 169tt) редактиране

Значение

надядѐш, мин. св. надя̀дох, мин. прич. надя̀л, св.вж. надяждам.

Грешни изписвания (1)

  • нъдям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-дям на-дя-дем
2 лице на-дя-деш на-дя-де-те
3 лице на-дя-де на-дя-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-дя-дох на-дя-дох-ме
2 лице на-дя-де на-дя-дох-те
3 лице на-дя-де на-дя-до-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-дя-дях на-дя-дях-ме
2 лице на-дя-де-ше на-дя-дях-те
3 лице на-дя-де-ше на-дя-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надял съм надяла съм надяло съм надяли сме
2 лице надял си надяла си надяло си надяли сте
3 лице надял е надяла е надяло е надяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях надял бях надяла бях надяло бяхме надяли
2 лице беше надял беше надяла беше надяло бяхте надяли
3 лице беше надял беше надяла беше надяло бяха надяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще надям ще надядем
2 лице ще надядеш ще надядете
3 лице ще надяде ще надядат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм надял ще съм надяла ще съм надяло ще сме надяли
2 лице ще си надял ще си надяла ще си надяло ще сте надяли
3 лице ще е надял ще е надяла ще е надяло ще са надяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да надям щяхме да надядем
2 лице щеше да надядеш щяхте да надядете
3 лице щеше да надяде щяха да надядат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм надял щях да съм надяла щях да съм надяло щяхме да сме надяли
2 лице щеше да си надял щеше да си надяла щеше да си надяло щяхте да сте надяли
3 лице щеше да е надял щеше да е надяла щеше да е надяло щяха да са надяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надядял съм надядяла съм надядяло съм надядели сме
2 лице надядял си надядяла си надядяло си надядели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надял съм надяла съм надяло съм надяли сме
2 лице надял си надяла си надяло си надяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм надял била съм надяла било съм надяло били сме надяли
2 лице бил си надял била си надяла било си надяло били сте надяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да надям щяла съм да надям щяло съм да надям щели сме да надядем
2 лице щял си да надядеш щяла си да надядеш щяло си да надядеш щели сте да надядете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм надял щяла съм да съм надяла щяло съм да съм надяло щели сме да сме надяли
2 лице щял си да си надял щяла си да си надяла щяло си да си надяло щели сте да сте надяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих надял бих надяла бих надяло бихме надяли
2 лице би надял би надяла би надяло бихте надяли
3 лице би надял би надяла би надяло биха надяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-дяж на-дяж-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-дя-ден
непълен член на-дя-де-ния
пълен член на-дя-де-ни-ят
женски род на-дя-де-на
членувано на-дя-де-на-та
среден род на-дя-де-но
членувано на-дя-де-но-то
множествено число на-дя-де-ни
членувано на-дя-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дял
непълен член на-дя-лия
пълен член на-дя-ли-ят
женски род на-дя-ла
членувано на-дя-ла-та
среден род на-дя-ло
членувано на-дя-ло-то
множествено число на-дя-ли
членувано на-дя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дя-дял
женски род на-дя-дя-ла
среден род на-дя-дя-ло
множествено число на-дя-де-ли