надядяло

Речник на българския език

1. надядяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надядяло е производна форма на надям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надядяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надядяло е производна форма на надям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).