нагръдник

Речник на българския език

нагръ̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. нагръ̀дници, (два) нагръ̀дника, м.
1. Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. Колосан нагръдник.
2. Препаска, която минава покрай гърдите на кон и е част от хамута.
3. Предмет за защита или украса, който се поставя на гърдите. Рицарски нагръдник.

Грешни изписвания (3)

  • нагръднек
  • нъгръднек
  • нъгръдник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наг-ръд-ник
непълен член наг-ръд-ни-ка
пълен член наг-ръд-ни-кът
мн.ч. наг-ръд-ни-ци
членувано наг-ръд-ни-ци-те
бройна форма наг-ръд-ни-ка
звателна форма