навестя

Речник на българския език

навестя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

навестиш, мин. св. навестих, мин. прич. навестил, св. — вж. навестявам.

Грешни изписвания (8)

  • навестйа
  • навестйъ
  • навистйа
  • навистйъ
  • нъвестйа
  • нъвестйъ
  • нъвистйа
  • нъвистйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-вес-тя на-вес-тим
2 лице на-вес-тиш на-вес-ти-те
3 лице на-вес-ти на-вес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-вес-тих на-вес-тих-ме
2 лице на-вес-ти на-вес-тих-те
3 лице на-вес-ти на-вес-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-вес-тях на-вес-тях-ме
2 лице на-вес-те-ше на-вес-тях-те
3 лице на-вес-те-ше на-вес-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навестил съм навестила съм навестило съм навестили сме
2 лице навестил си навестила си навестило си навестили сте
3 лице навестил е навестила е навестило е навестили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях навестил бях навестила бях навестило бяхме навестили
2 лице беше навестил беше навестила беше навестило бяхте навестили
3 лице беше навестил беше навестила беше навестило бяха навестили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще навестя ще навестим
2 лице ще навестиш ще навестите
3 лице ще навести ще навестят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм навестил ще съм навестила ще съм навестило ще сме навестили
2 лице ще си навестил ще си навестила ще си навестило ще сте навестили
3 лице ще е навестил ще е навестила ще е навестило ще са навестили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да навестя щяхме да навестим
2 лице щеше да навестиш щяхте да навестите
3 лице щеше да навести щяха да навестят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм навестил щях да съм навестила щях да съм навестило щяхме да сме навестили
2 лице щеше да си навестил щеше да си навестила щеше да си навестило щяхте да сте навестили
3 лице щеше да е навестил щеше да е навестила щеше да е навестило щяха да са навестили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навестял съм навестяла съм навестяло съм навестели сме
2 лице навестял си навестяла си навестяло си навестели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навестил съм навестила съм навестило съм навестили сме
2 лице навестил си навестила си навестило си навестили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм навестил била съм навестила било съм навестило били сме навестили
2 лице бил си навестил била си навестила било си навестило били сте навестили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да навестя щяла съм да навестя щяло съм да навестя щели сме да навестим
2 лице щял си да навестиш щяла си да навестиш щяло си да навестиш щели сте да навестите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм навестил щяла съм да съм навестила щяло съм да съм навестило щели сме да сме навестили
2 лице щял си да си навестил щяла си да си навестила щяло си да си навестило щели сте да сте навестили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих навестил бих навестила бих навестило бихме навестили
2 лице би навестил би навестила би навестило бихте навестили
3 лице би навестил би навестила би навестило биха навестили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-вес-ти на-вес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-вес-тен
непълен член на-вес-те-ния
пълен член на-вес-те-ни-ят
женски род на-вес-те-на
членувано на-вес-те-на-та
среден род на-вес-те-но
членувано на-вес-те-но-то
множествено число на-вес-те-ни
членувано на-вес-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вес-тил
непълен член на-вес-ти-лия
пълен член на-вес-ти-ли-ят
женски род на-вес-ти-ла
членувано на-вес-ти-ла-та
среден род на-вес-ти-ло
членувано на-вес-ти-ло-то
множествено число на-вес-ти-ли
членувано на-вес-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вес-тял
женски род на-вес-тя-ла
среден род на-вес-тя-ло
множествено число на-вес-те-ли