навестил е

Речник на българския език

1. навестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навестил е е производна форма на навестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навестил е е производна форма на навестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).