набук

Речник на българския език

набук съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-бук
непълен член на-бу-ка
пълен член на-бу-кът
мн.ч. на-бу-ци
членувано на-бу-ци-те
бройна форма на-бу-ка
звателна форма