мъничък

Речник на българския език

мъ̀ничък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

мъ̀ничка, мъ̀ничко, мн. мъ̀нички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе.

Грешни изписвания (3)

  • мънечак
  • мънечък
  • мъничак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъ-ни-чък
непълен член мъ-нич-кия
пълен член мъ-нич-ки-ят
ж. р. мъ-нич-ка
членувано мъ-нич-ка-та
ср. р. мъ-нич-ко
членувано мъ-нич-ко-то
мн. ч. мъ-нич-ки
членувано мъ-нич-ки-те