мохерен

Речник на българския език

мо̀херен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. мо̀хер

Грешни изписвания (3)

  • мохерин
  • мохирен
  • мохирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-хе-рен
непълен член мо-хер-ния
пълен член мо-хер-ни-ят
ж. р. мо-хер-на
членувано мо-хер-на-та
ср. р. мо-хер-но
членувано мо-хер-но-то
мн. ч. мо-хер-ни
членувано мо-хер-ни-те