мохер

Речник на българския език

мо̀хер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Вълна от ангорска коза. Блуза от мохер.
2. Плат от такава вълна.
прил. мо̀херен, мо̀херна, мо̀херно, мн. мо̀херни. Мохерна прежда.

Грешни изписвания (1)

  • мохир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-хер
непълен член мо-хе-ра
пълен член мо-хе-рът
мн.ч. мо-хе-ри
членувано мо-хе-ри-те
бройна форма мо-хе-ра
звателна форма —

Връзки