мостик

Речник на българския език

мо̀стик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мо̀стици, (два) мо̀стика, м. Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик.

Грешни изписвания (1)

  • мостек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мос-тик
непълен член мос-ти-ка
пълен член мос-ти-кът
мн.ч. мос-ти-ци
членувано мос-ти-ци-те
бройна форма мос-ти-ка
звателна форма