морук

Речник на българския език

мору̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мурук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-рук
непълен член мо-ру-ка
пълен член мо-ру-кът
мн.ч. мо-ру-ци
членувано мо-ру-ци-те
бройна форма мо-ру-ка
звателна форма