модалитет

Речник на българския език

модалитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-да-ли-тет
непълен член мо-да-ли-те-та
пълен член мо-да-ли-те-тът
мн.ч. мо-да-ли-те-ти
членувано мо-да-ли-те-ти-те
бройна форма мо-да-ли-те-та
звателна форма