вариация

Речник на българския език

вариа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. вариа̀ции, ж.
1. Вариант.
2. Спец. В музиката — видоизменение на музикална тема.
прил. вариацио̀нен, вариацио̀нна, вариацио̀нно, мн. вариацио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • вареацеа
  • вареацеъ
  • вареацея
  • вареациа
  • вареациъ
  • вареация
  • вариацеа
  • вариацеъ
  • вариацея
  • вариациа
  • вариациъ
  • въреацеа
  • въреацеъ
  • въреацея
  • въреациа
  • въреациъ
  • въреация
  • въриацеа
  • въриацеъ
  • въриацея
  • въриациа
  • въриациъ
  • въриация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ри-а-ция
членувано ва-ри-а-ци-я-та
мн.ч. ва-ри-а-ции
членувано ва-ри-а-ци-и-те
звателна форма