вариант

Речник на българския език

вариа̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вариа̀нти, (два) вариа̀нта, м. Разновидност, видоизменение; възможност. Програма в два варианта.
прил. вариа̀нтен, вариа̀нтна, вариа̀нтно, мн. вариа̀нтни.

Грешни изписвания (4)

  • вареант
  • въреант
  • въриант
  • варянт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ри-ант
непълен член ва-ри-ан-та
пълен член ва-ри-ан-тът
мн.ч. ва-ри-ан-ти
членувано ва-ри-ан-ти-те
бройна форма ва-ри-ан-та
звателна форма