миткало

Речник на българския език

1. митка̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Разг. Лице, което митка.

Грешни изписвания (3)

  • меткало
  • меткалу
  • миткалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мит-ка-ло
членувано мит-ка-ло-то
мн.ч. мит-ка-ла
членувано мит-ка-ла-та

2. миткало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миткало е производна форма на миткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. миткало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миткало е производна форма на миткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. миткало — мин. деят. св. прич. ср. р.

миткало е производна форма на миткам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. миткало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

миткало е производна форма на миткам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).