миткала

Речник на българския език

1. миткала — мн. ч.

миткала е производна форма на миткало (мн. ч.).

2. миткала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

миткала е производна форма на миткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. миткала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

миткала е производна форма на миткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. миткала — мин. деят. св. прич. ж. р.

миткала е производна форма на миткам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

5. миткала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

миткала е производна форма на миткам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).