министър

Речник на българския език

минѝстър — съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. минѝстри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи.
• Министър без портфейл. — Член на правителство, който не завежда министерство.

Грешни изписвания (3)

  • менистар
  • менистър
  • министар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нис-тър
непълен член ми-нис-тъ-ра
пълен член ми-нис-тъ-рът
мн.ч. ми-нис-т-ри
членувано ми-нис-т-ри-те
бройна форма ми-нис-тъ-ра
звателна форма ми-нис-т-ре

Връзки