мѝнимум
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум.
2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания.
нареч. Най-малко, поне (при думи, означаващи количество). Операцията ще трае минимум три часа.
1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум.
2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания.
нареч. Най-малко, поне (при думи, означаващи количество). Операцията ще трае минимум три часа.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- минемом
- минемум
- минимом
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-ни-мум | |
|---|---|---|
| непълен член | ми-ни-му-ма | |
| пълен член | ми-ни-му-мът | |
| мн.ч. | ми-ни-му-ми | |
| членувано | ми-ни-му-ми-те | |
| бройна форма | ми-ни-му-ма | |
| звателна форма | — | |