мехур

Речник на българския език

меху̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. меху̀ри, (два) меху̀ра, м.
1. Обвита с ципа телесна кухина, която е изпълнена с течност. Пикочен мехур.
2. Кълбовидна подкожна кухина, изпълнена с лимфна течност или гной след изгаряне, удар или протриване. От толкова работа ми излязоха мехури по ръцете.
3. Пълни с газ кълба, които се образуват в течности.
Сапунен мехур. — Нещо краткотрайно, несигурно или илюзорно, въображаемо.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • михур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-хур
непълен член ме-ху-ра
пълен член ме-ху-рът
мн.ч. ме-ху-ри
членувано ме-ху-ри-те
бройна форма ме-ху-ра
звателна форма