балон

Речник на българския език

бало̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бало̀ни, (два) бало̀на, м.
1. Сферичен летателен уред, напълнен с по-лек от въздуха газ.
2. Стъклен или метален кълбовиден съд.
3. Детска надуваема играчка от тънка еластична материя.
същ. умал. бало̀нче, мн. бало̀нчета, ср. (в 3 знач.).

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бълон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-лон
непълен член ба-ло-на
пълен член ба-ло-нът
мн.ч. ба-ло-ни
членувано ба-ло-ни-те
бройна форма ба-ло-на
звателна форма