местопрестъпление

Речник на българския език

местопрестъплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • местопрестапление
  • местопристапление
  • местопристъпление
  • меступрестапление
  • меступрестъпление
  • меступристапление
  • меступристъпление
  • мистопрестапление
  • мистопрестъпление
  • мистопристапление
  • мистопристъпление
  • миступрестапление
  • миступрестъпление
  • миступристапление
  • миступристъпление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-топ-рес-тъп-ле-ние
членувано мес-топ-рес-тъп-ле-ни-е-то
мн.ч. мес-топ-рес-тъп-ле-ния
членувано мес-топ-рес-тъп-ле-ни-я-та