местопроизшествие

Речник на българския език

местопроизшествие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-топ-ро-из-шес-т-вие
членувано мес-топ-ро-из-шес-т-ви-е-то
мн.ч. мес-топ-ро-из-шес-т-вия
членувано мес-топ-ро-из-шес-т-ви-я-та