местоназначение

Речник на българския език

местоназначѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. местоназначѐния, ср. Място, където трябва да отиде някой или да се изпрати нещо.

Грешни изписвания (15)

  • местоназнъчение
  • местонъзначение
  • местонъзнъчение
  • местуназначение
  • местуназнъчение
  • местунъзначение
  • местунъзнъчение
  • мистоназначение
  • мистоназнъчение
  • мистонъзначение
  • мистонъзнъчение
  • мистуназначение
  • мистуназнъчение
  • мистунъзначение
  • мистунъзнъчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-то-наз-на-че-ние
членувано мес-то-наз-на-че-ни-е-то
мн.ч. мес-то-наз-на-че-ния
членувано мес-то-наз-на-че-ни-я-та