месечко

Речник на българския език

мѐсечко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

м., само ед. Одухотворен образ на луната във фолклора. Ясен месечко изгрял.

Грешни изписвания (3)

  • месечку
  • месичко
  • месичку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-сеч-ко
непълен член ме-сеч-ко-то
пълен член ме-сеч-ко-то
мн.ч. ме-сеч-ков-ци
членувано ме-сеч-ков-ци-те
бройна форма ме-сеч-ков-ци
звателна форма ме-сеч-ко