маценце

Речник на българския език

маценце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-цен-це
членувано ма-цен-це-то
мн.ч. ма-цен-ца
членувано ма-цен-ца-та