матрак

Речник на българския език

матра̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. матра̀ци, (два) матра̀ка, м. Дебела мека поставка с пружина за легло, обикновено тапицирана.

Грешни изписвания (1)

  • мътрак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мат-рак
непълен член мат-ра-ка
пълен член мат-ра-кът
мн.ч. мат-ра-ци
членувано мат-ра-ци-те
бройна форма мат-ра-ка
звателна форма