маршрутен

Речник на българския език

маршру̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • маршрутин
  • мършрутен
  • мършрутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мар-ш-ру-тен
непълен член мар-ш-рут-ния
пълен член мар-ш-рут-ни-ят
ж. р. мар-ш-рут-на
членувано мар-ш-рут-на-та
ср. р. мар-ш-рут-но
членувано мар-ш-рут-но-то
мн. ч. мар-ш-рут-ни
членувано мар-ш-рут-ни-те