маршрут

Речник на българския език

маршру̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. маршру̀ти, (два) маршру̀та, м. График, програма на пътуване за определяне на пътя, времето за изминаването му и престоя. Екскурзията е тридневна със следния маршрут.
прил. маршру̀тен, маршру̀тна, маршру̀тно, мн. маршру̀тни. Маршрутно такси.

Грешни изписвания (2)

  • мършрут
  • маршерут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ш-рут
непълен член мар-ш-ру-та
пълен член мар-ш-ру-тът
мн.ч. мар-ш-ру-ти
членувано мар-ш-ру-ти-те
бройна форма мар-ш-ру-та
звателна форма