маркиза

Речник на българския език

1. маркѝза съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. маркѝзи, ж. Жена маркиз; дъщеря или съпруга на маркиз.

Грешни изписвания (3)

  • маркизъ
  • мъркиза
  • мъркизъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ки-за
членувано мар-ки-за-та
мн.ч. мар-ки-зи
членувано мар-ки-зи-те
звателна форма мар-ки-зо

2. маркиза — ед. ч. непълен член

маркиза е производна форма на маркиз (ед. ч. непълен член).