маркиз

Речник на българския език

маркѝз съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. маркѝзи, м.
1. Титла на западноевропейски благородник между граф и херцог.
2. Лице, което има тази титла.

Грешни изписвания (2)

  • маркис
  • мъркис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-киз
непълен член мар-ки-за
пълен член мар-ки-зът
мн.ч. мар-ки-зи
членувано мар-ки-зи-те
бройна форма мар-ки-зи
звателна форма мар-ки-зе