манифактура

Речник на българския език

манифакту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Ръчно изработвани тъкани и текстилни изделия.
2. Спец. Форма на производствен процес, свързан с разделение на труда и ръчна изработка.
3. Остар. Магазин за продажба на тъкани.
прил. манифакту̀рен, манифакту̀рна, манифакту̀рно, мн. манифакту̀рни.

Грешни изписвания (15)

  • манефактура
  • манефактуръ
  • манефъктура
  • манефъктуръ
  • манифактуръ
  • манифъктура
  • манифъктуръ
  • мънефактура
  • мънефактуръ
  • мънефъктура
  • мънефъктуръ
  • мънифактура
  • мънифактуръ
  • мънифъктура
  • мънифъктуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-фак-ту-ра
членувано ма-ни-фак-ту-ра-та
мн.ч. ма-ни-фак-ту-ри
членувано ма-ни-фак-ту-ри-те
звателна форма