манипулатор

Речник на българския език

манипула̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • манеполатор
  • манеполатур
  • манепулатор
  • манепулатур
  • маниполатор
  • маниполатур
  • манипулатур
  • мънеполатор
  • мънеполатур
  • мънепулатор
  • мънепулатур
  • мъниполатор
  • мъниполатур
  • мънипулатор
  • мънипулатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-пу-ла-тор
непълен член ма-ни-пу-ла-то-ра
пълен член ма-ни-пу-ла-то-рът
мн.ч. ма-ни-пу-ла-то-ри
членувано ма-ни-пу-ла-то-ри-те
бройна форма ма-ни-пу-ла-то-ри
звателна форма ма-ни-пу-ла-то-ре