диспечер

Речник на българския език

диспѐчер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. диспѐчери, м. Лице, което ръководи дейността на други хора или движението на транспортни машини. Диспечер на летище.
прил. диспѐчерски, диспѐчерска, диспѐчерско, мн. диспѐчерски. Диспечерски пункт.

Грешни изписвания (3)

  • деспечер
  • деспечир
  • диспечир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-пе-чер
непълен член дис-пе-че-ра
пълен член дис-пе-че-рът
мн.ч. дис-пе-че-ри
членувано дис-пе-че-ри-те
бройна форма дис-пе-че-ра
звателна форма