манго

Речник на българския език

1. ма̀нго съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. ма̀нговци, м. Пренебрежително шеговито название на циганин.



ср., само ед.
1. Южноазиатско тропическо дърво с едри, силно ароматни плодове с голяма костилка.
2. Плодът от това дърво.
3. Безалкохолна напитка с мангов сироп или с аромат на манго.

Грешни изписвания (1)

  • мангу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-го
непълен член ман-го-то
пълен член ман-го-то
мн.ч. ман-гов-ци
членувано ман-гов-ци-те
бройна форма ман-гов-ци
звателна форма ман-го

2. ма̀нго съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ма̀нговци, м. Пренебрежително шеговито название на циганин.



ср., само ед.
1. Южноазиатско тропическо дърво с едри, силно ароматни плодове с голяма костилка.
2. Плодът от това дърво.
3. Безалкохолна напитка с мангов сироп или с аромат на манго.

Грешни изписвания (1)

  • мангу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-го
членувано ман-го-то
мн.ч. ман-го-та
членувано ман-го-та-та