мамец

Речник на българския език

мамѐц съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

мн. мамцѝ, (два) мамѐца, м.
1. Диал. Пружина.
2. Спец. При лов — завързана дива патица, която примамва другите патици.
3. Диал. Част от капан, която го подпира и го държи отворен.

Грешни изписвания (1)

  • мъмец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-мец
непълен член ма-ме-ца
пълен член ма-ме-цът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма