магнитен

Речник на българския език

магнѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • магнитин
  • мъгнитен
  • мъгнитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. маг-ни-тен
непълен член маг-нит-ния
пълен член маг-нит-ни-ят
ж. р. маг-нит-на
членувано маг-нит-на-та
ср. р. маг-нит-но
членувано маг-нит-но-то
мн. ч. маг-нит-ни
членувано маг-нит-ни-те